Какво отличава River Park от останалите жилищни комплекси? Как се вписва в концепцията, заложена в изграждането на София? Срещнахме се отново с ланд. арх. Добромира Лулчева, за да открием отговорите на тези въпроси. Заедно с екипа си от Landscape Design Studio, тя създава отличителната концепция на жилищния парк, която интегрира в едно жилищна среда и природа. Първата част от интервюто с нея може да намерите тук.
1. Какво отличава River Park от други жилищни комплекси от гледна точка на ландшафтна архитектура?
River Park определено се отличава и за мен причината е именно в начина, който комплексът интегрира природата в себе си. Преди години професията на ландшафтния архитект се е възприемала като дейност, която интегрира сградите в природна среда. В последните години, вследствие прекомерното застрояване в градовете и унищожаване на природата, обърнахме възможностите си и в двете посоки - едновременно да интегрираме сградите в природата и природата в изградената среда. И River Park предоставя точно това – една напълно нова среда, която да е в синергия и взаимодействие с природата.
2. Знаем, че се предвижда засаждане на над 3000 дървета в River Park. Какви ще бъдат те?
Зоната, в която попада имотът изисква много висок процент озеленяване по закон, а това налага съответно и големия процент висока дървесна растителност. Факт е обаче, че дърветата, които сме предвидили, са над минимално изискуемите, защото целта беше да се постигне устойчива и здравословна среда, доставяща серия от ползи, не само за жителите на комплекса, а и за района и града като цяло.
Ключов момент в концепцията ни са така наречените „зелени коридори“. Те са гръбнакът в композицията на растителността. Проектирани са по протежението на комплекса, от планината към града. По периферията и покрай централните алеи заложихме на много гъсто засаждане на дървета. Това създава възможност за образуване своеобразни зелени коридори, които да създават плавен преход от природата на планината към града. Като продължение на природен парк Витоша, който неусетно и някак естествено се влива в домовете на хората. Все едно планината потича като река в комплекса. В тези зелени коридори растителността е основно от местните видове, които са съответно с голяма височина – дъбове, габър, явори, брези, смърч (обикновен и сребрист), бор – всички тях ги има реално в планината.
Заложихме много цъфтящи и плодни дървета в проекта. С тях целим да привлечем повече опрашители – птици, пеперуди, пчели и други насекоми, които повишават биоразнообразието и подпомагат развитието на останалата растителност.
В зоната за барбекю пък са предвидени билкова и зеленчукова градина. Всъщност барбекюто се обособи като място за социални контакти. Предвидени са и пространства за социална градина, където всеки може да отиде да си засади каквото прецени, да си го отгледа и накрая да има възможността да консумира продуктите, които сам е произвел. По същата причина там са засадени и много плодни дървета, така че децата ще могат да видят как всъщност растат плодовете на ябълките, крушите, черешите. Предвидили сме поставянето на хранилки и къщички за птици и насекоми точно в тези зони, които да допринесат за формирането на „горския хабитат“ – гъсто залесените места, наситени с живот.
3. Каква поддръжка ще бъде необходима след създаването на жилищния парк?
При създаването на проекта си бяхме поставили за цел поддръжката на растителността да бъде минимална. Точно затова избрахме да оставим растенията в техните естествени форми. Още с подбора на видовете идеята беше те да бъдат диви, рошави, да не се налага непрекъснато да се оформят. Постарахме се още на ниво проект да анализираме колко интензивна ще бъде поддръжката и да се съобразим с това при подбора на растенията в различните зони.
По същата причина затревяването в комплекса е два типа. В представителните части, където непрекъснато има човекопоток е стандартно затревяване, а в „по-дивите“ зони е с тревисти видове, които не искат непрекъснати коситби. Такива, които могат да се оставят да растат диво, да цъфтят, да изсъхват и после да се самозасяват, един естествен кръговрат в природата. Така може да се намали до минимум разходът и инвестицията по поддръжка, а в същото време да се постигне това усещане за естествена, природна среда, което целим.
4. Какви са общите ви впечатления за образа на столицата като цяло? И какви са впечатленията за жилищните пространства и квартали?
София има изключително голям потенциал, тъй като столицата изначално е била проектирана като “град-градина“. Неслучайно имаме толкова големи паркове и зелени пространства. За жалост в последните десетилетия градското озеленяване се неглижира, не му бе обърнато достатъчно внимание, от което започнахме да страдаме ние – жителите на града. Иска ми се да вярвам, че няма да страдат децата ни, но това зависи единствено от нас самите. Ако виждаме повече комплекси като River Park и същата философия на строителство, вярвам че няма да имаме толкова големи проблеми с качеството на градската среда. Ако целта е максималното застрояване, максимално уплътняване на земята, то ще бъде нормално да страдаме от наводнения, бури, паднали дървета, чиито корени са изрязани от поредното подземно застрояване.
Все пак аз съм оптимист и виждам светлината в тунела. Мисля, че хората, управляващите, инвеститорите започват да се осъзнават. Искрено се надявам, че не сме минали повратната точка, от която няма да има връщане назад. Мерките, които ще се вземат в следващите 10 години ще бъдат от решаващо значение в какъв град ще живеят децата ни.
